ДА

Предполагам трябва да променя

това, което не ми харесва,

предполагам е нужно да полудея

и да разхвърлям всичко?

Като барабанен риф,

като застаряващ пиян мъж,

на когото яростно му се иска да е глава на семейството си..

Изглежда се налага да прегриза

сезала с кътниците си

и да спукам балона от време,

в който се блъскам.

Явно сега е моментът,

в който зарязвам онова, което се опитвам да довърша,

не защото го искам, а защото съм го започнал..

За  да мога да се доверя на себе си.

Advertisements
Aside | Posted on by | Leave a comment

НАЙ

Сутрин си най-красива.
Дълбоко в очите ти спуснах се.
Светлината е най-свенлива
в извивките около устните.

Posted in Uncategorized | Leave a comment

Изкуство

Изтръпнали от усещане
върховете на пръстите ми,
от страх да не ги променят,
едва докосват клавишите.

А в отговор – посрещане,
още по-нежно изпъстрено.
По кожните си гънки разлят,
готов съм за влажно вдишване

на дръзкото предусещане.
С дъха на откъслечни теми,
от кадри в семпли и цвят,
едно са в различието свише.

Себе отдадено превеждане
между струните, подредени
в оргазъма на тона свят,
роден от танца на Висшите.

Те в несъвместимо смесване
са от разпръснатостта ми
и без нужда да се оценят,
оставят се да ги опишете.

Posted in Uncategorized | Leave a comment

Чернова от мисли

Черновата от мисли,

нарисувах на пясъка,

a вълните отнесли я,

пак я донесоха,

на снега прерисувана-

беловата от тебе.

Предстоящо сбогуване

със щрих последен.

Aside | Posted on by | Leave a comment

Ако

Ако аз бях време,
бих живял в спомена 
за някой, който си отнемам…

Ако бях необятност,
да прегърна най-малкото
нещо ще ми бъде приятно…

Ако не съществувам,
ще обичам всичко,
от което се страхувам…

А ако съм тишина,
ще забравя 
каквото узнах.

Posted in Uncategorized | Leave a comment

Пътешествие

Лимона нито 
със захар поръсих 
и нито преглътнах 
го несдъвкано цял.

Съзнавам се сбито
в моменти къси.
Празнотата им плътна,
в мен се вляла,

не спря да пита.
Не спрях и да търся
фокус, мътна
картина съзрял.

И се открито
усмихнах в ума си –
натам ли тръгнах,
където съм спрял.

Posted in Uncategorized | Leave a comment

Път без посока

Знаеш ли някой път без посока,
някоя тясна пътека отскоро,
стъпкала леко тайни високи,
и силно огрята от неумора?

Posted in Uncategorized | Leave a comment

Когато

Когато мечтата ти не свърши бързо,

а бавно се размива,

тогава времето е течност.

И не свети във очите ти.

Тогава, но без дързост,

в тебе се пропива

ликьора вечност,

от който спят спокойно дните ти.

 

И се унасят полимерите

от хладкото ти намерение.

Тогава гравитация няма,

нито болка или тежест.

Само атрофирал страх на нервите.

Тогава мечтата ти е примирение

със собствената ти глухоняма

противотежест.

Posted in Uncategorized | Leave a comment

Знам

Гордостта е ръбест камък,
на който не седи любовта.
Всичко, което се случва е тя
и това те обърква.
А имам толкова да ти споделя,
само ако не бързаш..
Знам че тръсиш увереност,
но ще й се довериш ли?
Знам и че няма по-гладки камъни
от онези шлайфани от течението.
Posted in Uncategorized | Leave a comment

Празни обръщения

Срещали ли сме се някога изобщо?

Забравил ли съм?

Кажи ми, моля те!

По останалите празни обръщения,

един към друг, мога да кажа,

че имало е секунда,

секунда, но за мен вечност ,

когато сме се срещнали.

Спомням ли си или си фантазирам?

Блещукали ли са очите ти,

или аз съм им прибавил блясък

на програма за корекция

и така съм ги запаметил?

Въобразил ли съм си онзи безкраен момент,

че си искра, която може да изгърми въздуха,

но не го прави, защото го знае?

Вместо това прехвърча из него,

хаотично и неуверено,

но с огромно желание за живот..

А сега какво?

Ами точно обратното!

Спомням ли си или си фантазирам?

И секундата тече ли още?

Posted in Uncategorized | Leave a comment